23 години на обекта
Майстор не се става за ден. Започнах като всички — гледах, повтарях, грешах. Бързах между обектите, защото мислех, че така изкарвам повече. Тогава още не разбирах разликата.
Минаха години. Дълго носех едно усещане — че нещо не е наред. Че не работя така, както искам.
После ми се роди дете. И разбрах: ако не съм сериозен в работата, не уважавам нито клиента, нито хората, които разчитат на мен вкъщи.
Започнах да приемам всеки обект като свой дом. Започнах да инвестирам в точност — лазерна ролетка, по-добри инструменти. Не защото клиентът го вижда.
И това е достатъчно.
Но точността е само едната половина. Другата е човекът, който те пуска в дома си и ти се доверява.
Затова не обещавам на приказки. Преди работа всеки обещава — аз казвам: съди ме накрая.
Печели се на обекта, ден след ден.
А накрая идва онзи момент: човекът оглежда дома си и одобрението се чете в погледа му, без нито дума.
Точно затова 23 години повечето ми работа идва от препоръка.