Тръгнах от Лом.
Връщам се у дома.
Роден съм в Лом. Тук пораснах, тук са корените ми.
Занаята започнах в София. Майстор не се става за ден — започнах като всички: гледах, повтарях, грешах.
Минаха години. Дълго носех едно усещане — че нещо не е наред. Че не работя така, както искам.
После ми се роди дете. И разбрах: ако не съм сериозен в работата, не уважавам нито клиента, нито хората, които разчитат на мен вкъщи.
Започнах да приемам всеки обект като свой дом. Започнах да инвестирам в точност — лазерна ролетка, по-добри инструменти. Не защото клиентът го вижда.
И това е достатъчно.
Знам, че не винаги можеш да си на обекта. Затова пращам снимки и видео на всеки етап — следиш всичко от телефона, където и да си.
Преди работа всеки обещава — аз казвам: съди ме накрая.
Печели се на обекта, ден след ден.
А накрая идва онзи момент: човекът оглежда дома си и одобрението се чете в погледа му, без нито дума.
Тук хората се познават. Затова всеки обект го правя така, че да мога да погледна човека в очите и след години.